изпокъртил

Речник на българския език

1. изпокъртил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокъртил е производна форма на изпокъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокъртил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпокъртил е производна форма на изпокъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).