изпокърти

Речник на българския език

1. изпокърти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпокърти е производна форма на изпокъртя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпокърти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпокърти е производна форма на изпокъртя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпокърти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпокърти е производна форма на изпокъртя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпокърти — повелително наклонение, ед. ч.

изпокърти е производна форма на изпокъртя (повелително наклонение, ед. ч.).