изпокъртел е

Речник на българския език

1. изпокъртел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокъртел е е производна форма на изпокъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).