изпокъртело
1.
изпокъртело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изпокъртело
е производна форма
на изпокъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изпокъртело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
изпокъртело
е производна форма
на изпокъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).