изпокъртел
1.
изпокъртел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпокъртел
е производна форма
на изпокъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпокъртел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изпокъртел
е производна форма
на изпокъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).