изпокърпило е

Речник на българския език

1. изпокърпило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокърпило е е производна форма на изпокърпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокърпило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокърпило е е производна форма на изпокърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).