изпокърпила

Речник на българския език

1. изпокърпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпокърпила е производна форма на изпокърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпокърпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпокърпила е производна форма на изпокърпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).