изпокърпил

Речник на българския език

1. изпокърпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокърпил е производна форма на изпокърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокърпил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпокърпил е производна форма на изпокърпя (мин. деят. св. прич. м. р.).