изпокърпи

Речник на българския език

1. изпокърпи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпокърпи е производна форма на изпокърпя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпокърпи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпокърпи е производна форма на изпокърпя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпокърпи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпокърпи е производна форма на изпокърпя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпокърпи — повелително наклонение, ед. ч.

изпокърпи е производна форма на изпокърпя (повелително наклонение, ед. ч.).