изпокърпел е

Речник на българския език

1. изпокърпел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокърпел е е производна форма на изпокърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).