изпокърпело

Речник на българския език

1. изпокърпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокърпело е производна форма на изпокърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокърпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпокърпело е производна форма на изпокърпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).