изпокърпел

Речник на българския език

1. изпокърпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокърпел е производна форма на изпокърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокърпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпокърпел е производна форма на изпокърпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).