изпокриело

Речник на българския език

1. изпокриело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокриело е производна форма на изпокрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокриело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпокриело е производна форма на изпокрия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).