изпокриел

Речник на българския език

1. изпокриел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокриел е производна форма на изпокрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокриел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпокриел е производна форма на изпокрия (мин. деят. несв. прич. м. р.).