изпокривало

Речник на българския език

1. изпокривало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокривало е производна форма на изпокривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокривало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокривало е производна форма на изпокривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпокривало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпокривало е производна форма на изпокривам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпокривало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпокривало е производна форма на изпокривам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).