изпокапело

Речник на българския език

1. изпокапело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокапело е производна форма на изпокапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокапело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпокапело е производна форма на изпокапя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).