изпокапел

Речник на българския език

1. изпокапел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокапел е производна форма на изпокапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокапел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпокапел е производна форма на изпокапя (мин. деят. несв. прич. м. р.).