изпокапало

Речник на българския език

1. изпокапало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокапало е производна форма на изпокапя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокапало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпокапало е производна форма на изпокапя (мин. деят. св. прич. ср. р.).