изпокапа

Речник на българския език

1. изпокапа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпокапа е производна форма на изпокапя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изпокапа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпокапа е производна форма на изпокапя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).