изпозастреляло

Речник на българския език

1. изпозастреляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпозастреляло е производна форма на изпозастрелям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпозастреляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпозастреляло е производна форма на изпозастрелям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпозастреляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпозастреляло е производна форма на изпозастрелям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпозастреляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпозастреляло е производна форма на изпозастрелям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).