изпозаколите

Речник на българския език

1. изпозаколите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изпозаколите е производна форма на изпозаколя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изпозаколите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изпозаколите е производна форма на изпозаколя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).