изпозаколил

Речник на българския език

1. изпозаколил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпозаколил е производна форма на изпозаколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпозаколил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпозаколил е производна форма на изпозаколя (мин. деят. св. прич. м. р.).