изпозаколело

Речник на българския език

1. изпозаколело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпозаколело е производна форма на изпозаколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпозаколело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпозаколело е производна форма на изпозаколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. изпозаколело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпозаколело е производна форма на изпозаколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изпозаколело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпозаколело е производна форма на изпозаколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).