изпозаколели

Речник на българския език

1. изпозаколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпозаколели е производна форма на изпозаколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпозаколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпозаколели е производна форма на изпозаколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. изпозаколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпозаколели е производна форма на изпозаколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изпозаколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпозаколели е производна форма на изпозаколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).