изпозаколел

Речник на българския език

1. изпозаколел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпозаколел е производна форма на изпозаколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпозаколел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпозаколел е производна форма на изпозаколя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. изпозаколел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпозаколел е производна форма на изпозаколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изпозаколел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпозаколел е производна форма на изпозаколя (мин. деят. несв. прич. м. р.).