изпозаклало

Речник на българския език

1. изпозаклало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпозаклало е производна форма на изпозаколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпозаклало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпозаклало е производна форма на изпозаколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).