изпозаклали

Речник на българския език

1. изпозаклали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпозаклали е производна форма на изпозаколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпозаклали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпозаклали е производна форма на изпозаколя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).