изпожилило е

Речник на българския език

1. изпожилило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпожилило е е производна форма на изпожиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпожилило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпожилило е е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).