изпожилило
1.
изпожилило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изпожилило
е производна форма
на изпожиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изпожилило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изпожилило
е производна форма
на изпожиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).