изпожилили

Речник на българския език

1. изпожилили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпожилили е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпожилили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпожилили е производна форма на изпожиля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).