изпожилил
1.
изпожилил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпожилил
е производна форма
на изпожиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпожилил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпожилил
е производна форма
на изпожиля (мин. деят. св. прич. м. р.).