изпожили

Речник на българския език

1. изпожили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпожили е производна форма на изпожиля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпожили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпожили е производна форма на изпожиля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпожили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпожили е производна форма на изпожиля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпожили — повелително наклонение, ед. ч.

изпожили е производна форма на изпожиля (повелително наклонение, ед. ч.).