изпожилели

Речник на българския език

1. изпожилели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпожилели е производна форма на изпожиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпожилели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпожилели е производна форма на изпожиля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).