изпожилела

Речник на българския език

1. изпожилела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпожилела е производна форма на изпожиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпожилела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпожилела е производна форма на изпожиля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).