изпоженил е

Речник на българския език

1. изпоженил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоженил е е производна форма на изпоженя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоженил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоженил е е производна форма на изпоженя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).