изпоженило е

Речник на българския език

1. изпоженило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоженило е е производна форма на изпоженя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоженило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоженило е е производна форма на изпоженя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).