изпоженило

Речник на българския език

1. изпоженило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоженило е производна форма на изпоженя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоженило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпоженило е производна форма на изпоженя (мин. деят. св. прич. ср. р.).