изпоебало

Речник на българския език

1. изпоебало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоебало е производна форма на изпоеба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоебало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпоебало е производна форма на изпоеба (мин. деят. св. прич. ср. р.).