изподъвчел

Речник на българския език

1. изподъвчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изподъвчел е производна форма на изподъвча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изподъвчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изподъвчел е производна форма на изподъвча (мин. деят. несв. прич. м. р.).