изподъвкали

Речник на българския език

1. изподъвкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изподъвкали е производна форма на изподъвча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изподъвкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изподъвкали е производна форма на изподъвча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).