изподращел

Речник на българския език

1. изподращел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изподращел е производна форма на изподращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изподращел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изподращел е производна форма на изподращя (мин. деят. несв. прич. м. р.).