изподирало

Речник на българския език

1. изподирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изподирало е производна форма на изподирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изподирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изподирало е производна форма на изподирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изподирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изподирало е производна форма на изподирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изподирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изподирало е производна форма на изподирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).