изподирал

Речник на българския език

1. изподирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изподирал е производна форма на изподирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изподирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изподирал е производна форма на изподирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изподирал — мин. деят. св. прич. м. р.

изподирал е производна форма на изподирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изподирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изподирал е производна форма на изподирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).