изподерял

Речник на българския език

1. изподерял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изподерял е производна форма на изподера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изподерял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изподерял е производна форма на изподера (мин. деят. несв. прич. м. р.).