изпогубило
1.
изпогубило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изпогубило
е производна форма
на изпогубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изпогубило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изпогубило
е производна форма
на изпогубя (мин. деят. св. прич. ср. р.).