изпогубил
1.
изпогубил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпогубил
е производна форма
на изпогубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпогубил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпогубил
е производна форма
на изпогубя (мин. деят. св. прич. м. р.).