изпогуби

Речник на българския език

1. изпогуби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпогуби е производна форма на изпогубя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпогуби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпогуби е производна форма на изпогубя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпогуби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпогуби е производна форма на изпогубя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпогуби — повелително наклонение, ед. ч.

изпогуби е производна форма на изпогубя (повелително наклонение, ед. ч.).