изпогубело

Речник на българския език

1. изпогубело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпогубело е производна форма на изпогубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпогубело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпогубело е производна форма на изпогубя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).