изпогубела

Речник на българския език

1. изпогубела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпогубела е производна форма на изпогубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпогубела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпогубела е производна форма на изпогубя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).