изпогубвал е

Речник на българския език

1. изпогубвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогубвал е е производна форма на изпогубвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпогубвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогубвал е е производна форма на изпогубвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпогубвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогубвал е е производна форма на изпогубвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).